Na povratku iz Škotske

Prve nedelje maja morao sam da praktikujem morsku biologiju na ostrvu Velika Kumbra, blizu Glazgova u Škotskoj. Planirao sam da pecam na povratku, na jednoj od reka. Prolazeći kroz Vels na putu, nisam se mogao obuzdati i skrenuo sam prema reci Dee da uhvatim popodnevno rojenje Granom sedža. Poslao sam učitelju poruku da ću zakasniti i da mogu da dođem ujutro drugog dana. Reka je bila izuzetno niska, ali ja sam ipak ulovio nekoliko riba na male nimfe i mokre muhe, manje-više dovoljno da zadovoljim nedelju dana bez ribolova. Jeo sam, spavao i nastavio dalje. U 7 ujutro sam bio na ostrvu da nastavim svoju praksu.

Ostrvo nije bilo veliko kao što mu ime kaže, i brzo sam saznao gde je. Kolega koji peca na moru rekao mi je da postoji jezero sa kalifornijskim i plavim pastrmkama na ostrvu. U prvom slobodnom trenutku otišao sam u kafić Ritz gde sam morao da kupim dozvolu. Nakon što sam odlučio da ostanem na ostrvu šest dana, kupio sam sedmičnu dozvolu, što je bilo mnogo jeftinije. Tog popodneva sam odlučio da posetim jezero. Nisam ulovio ribu, video sam samo nekoliko dizanja i to me razočaralo. Sledećih nekoliko dana usredsredio sam se na posao koji sam morao da odradim za univerzitet kako bih mogao da lovim više poslednja tri dana. Vreme se takođe promenilo od neuobičajeno sunčanog za Škotsku do normalno oblačno sa nepredvidivim padavinama. To je očigledno dobro uticalo na ribu, jer sam prilikom sledeće posete ulovio 3 ribe. Ribario sam imitacijom nimfe vilinog konjica i snačera na drop tehnici. Uhvatio sam dve ribe na nimfu i jednu mokru muhu snačera. Moja druga riba bila je jedna od plavih kalifornijskih pastrmki. Suprotno teorijama da su vrlo borbene ribe, ova očigledno nije imala želju da spasi život ili je znala da ću je pustiti nazad. U popodnevnim satima ribe su počele da pokazuju svoje prisustvo jedući nešto na površini. Odlučio sam da se radi o midževima ili komarcima, jer su vidljive samo leđne peraje pastrmke, što je tipično ponašanje za ribe koje se hrane emerdžerima dvokrilaca (diptera).

Nakon nekog vremena u neuspešnim pokušajima da uhvatim jednu od ovih riba, setio sam se da su stomaci onih koje sam ranije uhvatio bili prilično čvrsti, i pretpostavio sam da su im glavni meni brojni puževi u jezeru. Nažalost, nisam imao takve imitacije i stara izreka da nam uvek nedostaje ova muva, koju je riba uzimala u ovom trenutku pokazalo se istinitom.
Sledećeg dana je riba ponovo jela puževe, a ja sam uspeo da ulovim samo jednu, spakovao sam stvari i požurio da ne propustim trajekt.

Moja avantura je tek počela, hteo sam da stignem uveče do reke da bih se ujutro mogao probuditi i započeti lov. Praksa je gotova.
Kupio sam dozvolu na benzinskoj pumpi. Bio sam u gornjem toku reke Clyde. Reka se malo narasla od kiše prethodnih dana. Mračilo se i potražio sam ugodno mesto za parkiranje i spavanje. Odlučio sam da novac za hotelsko noćenja bolje uložiti u benzin, pa sam spavao u autu. Ovca, koja je  prestrašena kišom koja je padala, probudila me u šest sati svojim blejanjem. Morao sam izaći iz automobila i obući se, nije bilo šanse da to uradim u autu. Na jednom od prvih zabačaja je uzela riba, koju sam vratio, i ona me je razbudila. Već sam ulovio svoju drugu ribu bio je to lep lipljan koga sam požurio vratiti da se uspešno razmnoži. Naleteo sam na lokalnog kolegu i proveli smo dan zajedno. Negde oko podneva, BWO se rojio i kasnije March Brown, koje su ribe bile spremne da pokupe, objasnio je jutarnju aktivnost ribe. Obilna kiša otežala je ribolov na suvu muvu, ali moj kolega Alex i ja smo ipak ulovili nekoliko riba. Popodne je aktivnost ribe jenjavala dok nije prestala i sasvim se zaustavilo. Reka se mnogo dizala, pa je to moglo biti uzrok. Tako sam završio ribolov na River Clyde-u, a moja najveća riba danas je bio lipljan od 43cm. Bilo mi je drago što sam uspeo da uhvatim nekoliko sa tipičnom bojom reke Clyde.

Moje sledeće mesto bila je reka Anan, poznata po svojim retkim potočnim pastrmkama, ali velikim. Reka je bila prilično velika i osoba od koje sam kupio kartu rekla mi je da je trenutno pogodnija za varaličarenje. To je bio razlog što sam prvi dan skoro čitav dan lovio strimerom koji je tonuo. Uhvatio sam samo jednu ribu na strimer “rusku podmornicu”. To je bilo ime streamera, koji mi je dao jedan dobar prijatelj, jer je imao na glavi volfram u obliku konusa i zaista je težio.

Riba nije bila mnogo veća od strimera. Popodne, razočaran neuspjehom, odlučio sam loviti na nimfu. Lovio sam sa francuskim predvezom i dve teške nimfe. Sa strepnjom sam očekivao da ću na drugoj strani linije osetiti jaku ribu, ali uspio sam uhvatiti samo nekoliko malih potočara. Bilo je 8 sati kada sam ulovio svoju prvu pristojnu ribu, oko 35cm i jednu oko 40cm. Rojenje muva je bilo slabo, primetio sam nekoliko krupnih kamenjarki u travi uz reku. Malo pre mraka, uzela mi je druga dobra riba, ali opet to nije bila željena velika riba. Odlučio sam da ostanem još jedan dan.

Ujutro sam se probudio mrzovoljan i nenaspavan, popio sam šoljicu hladne kafe i pustio kamenjarku po imenu Džordž, koji je celu noć zujala u mom autu. Mužjaci ove vrste ponekad imaju vrlo kratka krila i to ih čini gotovo beskrilnim. S druge strane, oni zuje dovoljno. Riba nije radila do 10, bio sam gotovo očajan. Ovog puta otpor je bio stabilan, a ja sam izvukao ako nije velik za Annana, onda barem pristojnu ribu. Ribario sam do popodneva i ulovio još nekoliko sitnih riba, a zatim krenuo prema svom sledećem cilju, reci Esk. Ali čekalo me je iznenađenje. Dozvole su bile prilično skupe, a novca mi je ponestalo, reku su posećivali uglavnom za lov na losos i morsku pastrmku, što je objašnjavalo cene. Čuvar je bio tako ljubazan da mi je rekao da sada nije najbolja sezona za ribolov, na čemu sam bio beskrajno zahvalan. Ipak sam pogledao reku, možda najlepšu koju sam vidio na svom putu, i rekao sam sebi da ću ići u ribolov kad bude pogodnije.

Poslednje četiri noći spavao sam u svom automobilu i vraćao se kući ujutro. Nisam ulovio mnogo riba, ali bio sam zadovoljan proteklih nekoliko dana.
Škotska je lepa kao i balkanska reka na reci Klis, a još više kada je sunčano. Sada žurim da spakujem torbe i odem u Austriju o kojoj ću vam pričati kad se vratim.

Stanislav Mankov
Foto: Stanislav Mankov

———-

Original Bugarski: На връщане от Шотландия

  Първата седмица на май месец трябваше да съм на практика по морска биология на остров Great Cumbrae, който се намира до Гласгоу. Бях планирал да ловя риба на връщане, на някоя от реките по пътя ми. Минавайки през Уелс на отиване, обаче не можах да се въздържа и отбих към река Дии, за да хвана следобедното люпене на ручейници. Пратих съобщение на учителя, че ще закъснея и ще успея да дойда сутринта на втория ден. Реката беше изключително ниска, но въпреки това хванах няколко риби на малки номера нимфи, горе долу колкото да издържа една седмица без риболов. Хапнах, поспах и продължих по пътя си. Сутринта в 7 бях на острова.

  Острова не беше голям както гласи името му и бързо разучих къде какво има. Колега ловящ риба в морето ми каза, че има езеро зарибено с американки и сини американки, които са доста на мода на острова. В първия свободен момент се насочих към кафе Ritz от където трябваше да закупя лиценза си. След като прецених, че ще стоя шест дена на острова, си купих седмично разрешително, което беше доста по-изгодно. Още същия следобяд реших да посетя езерото. Не хаванах риби, видях само няколко вдигания и това ме разочарова.

 Следващите няколко дена се съсредоточих в работата, която трябваше да свърша за университета за да мога да ловя повече последните три дни. Времето също се промени от необичайно слънчево за Шотландия към нормалното облачно с непредвидими валежи. Това явно беше повлияло добре на рибите, защото при следващото ми посещение, хванах цели 3 риби. Ловях с имитация на водно конче, и снатчер на дроперера. Две от рибите хванах на  водното конче една на мократа муха. Втората ми риба беше една от въпросните сини американки. Обратно на теориите, че са много борбени риби тази явно нямаше желание да спаси живота си или знаеше, че ще я пусна обратно. Следобяда рибите започнаха да издават присъствието си хранейки се с нещо на повърхността. Реших, че това са миджове или комари, защото се виждаха само гръбните перки на пъстървите, което е типично поведение за риби хранещи се с двукрилите насекоми. След известно верме, което прекарах в безуспешни опити да хвана някоя от тези риби се сетих, че коремите на тези, които хванах по-рано бяха доста твърди и предположих, че основното им меню са многобройните охлюви в езерото. За съжаление нямах такива имитации и старата поговорка, че винаги ни липсва тази муха, на която рибите кълват в момента се оказа вярна. На следващия ден рибите отново хапваха охлюви, а аз успях да излъжа само една, събрах си нещата и побързах да не изпусна ферибота. Приключението ми тепърва започваше, исках вечерта да пристигна на реката за да мога сутринта да се събудя и да започна да ловя. Практиката приключи.

Купих си разрешително от бензиностанцията. Намирах се в горното течение на река Клайд. Реката беше вдигнала нивото си съвсем малко от дъждовете предишните дни. Стъмни се и аз потърсих удобно място където да паркирам и да преспа. Преценил бях, че парите за нощувки по хотели е добре да се вложат в бензин.

   Една овца явно стресирана от проливния дъжд, който се изливаше ме събуди към шест часа с блеенето си. Трябваше да излезна от колата и да се облека, нямаше как. Още на едно от първите замятания ми клъвна риба, която изпуснах, но ми подейства разсънващо. Втората си риба вече хванах. Последвана от приятен липан, който побързах да пусна, за да се размножи успешно. Засякох се с местен колега и изкарахме деня заедно. Някъде по обяд , започна люпене на BWO и закъснели March Brown, които рибите прибираха с охота, това обясни сутрешната активност на рибите. Проливния дъжд затрудняваше риболова на суха муха, но и аз и колегата Алекс хванахме по риба. Следобяд кълването се разреди все повече и повече, докато напълно престана. Реката се беше вдигнала доста и това може би също беше фактор. Така приключих риболова си на река Клайд като най-голямата ми риба за деня си остана липана. Бях доволен, че успях да хвана няколко макар и дребни балканки с типичната окраска за реката.

  Следващата ми спирка, беше река Аннан известна, с това че рибите кълват рядко, но за сметка на това са едри. Реката беше доста голяма и човека от когото си купих билета ми каза, че е в момента е по-подходяща за спининг. Това беше и причината да упорствам почти цял ден с потъващия шнур и стримерите първия ден. Хванах само една риба на руската подводница. Така се казваше стримера, подарен ми от добър приятел, защото имаше петолъчка на конусовидната волфрамова глава и наистина тежеше. Рибата не беше много по-голяма от стримера. Следобяда разочарован от неуспеха реших да половя на нимфа. Ловях с френски лидер и две тежки нимфи. С трепет очаквах да усетя стабилна съпортива от другата страна на линията, но успях да хвана само няколко дребни балканки. Минаваше 8 часа, когато хванах първата си прилична риба към 35 см. Люпенето на мухи беше слабо, забелязах няколко едри каменарки в тревата покрай реката. Малко преди съвсем да се стъмни ми клъвна още една добра риба, но отново не беше така желаната голяма риба. Реших да остана още ден.

  На сутринта станах по-тъмно, изпих чаша студено кафе, и пуснах на свобода каменарката, която кръстих Гошо, и която цяла нощ бръмча в колата ми. Мъжките от този вид са с много къси крила понякога и това ги прави почти безлетателни. За сметка на това си бръмчат достатъчно. Рибата ми клъвна чак в 10, когато почти се бях отчаял. Този път съпротивата беше стабилна, и извадих ако не голяма за Аннан то поне прилична риба. Лових до следобяда и хванах още няколко дребни рибки, след което се насочих към следващата ми цел- река Еск.

Там обаче ме чакаше изненада. Разрешителните бяха доста скъпи, а и парите ми свършваха, реката се посещаваше основно заради риболова на сьомга и морска пъстърва, което обясняваше цените. Пазача и беше така любезен да ми каже, че сега не е най-добрия сезон за риболов, за което му бях безкрайно благодарен. Все пак разгледах реката, може би най красивата която видях по пътя си и си казах, че ще отида да ловя когато е по-подходящо. Преспах една последна четвърта вечер в колата си и на сутринта се прибрах. Не хванах много риби, но бях доволен от изминалите няколко дни. Шотландия е красива като балканка от река Клайд, а когато е слънчево дори повече. Сега бързам да си събера багажа и да замина за Австрия, за което ще разкажа като се върна.

Станислав Мънков

Prevod engleski: On My Way Back From Scotland

The first week of May I had to be on a Marine biology field trip on Great Cumbrae Island in Scotland. I planned to fish some of the rivers on my way back. While I was driving in Wales on my way to the island I could not resist to the temptation to stop and fish the Welsh Dee during the possible Grannom sedge hatching in the afternoon. So I did it. I send a text message to my teacher explaining that I am going to appear the next day morning. The water level has never been lower, but despite that I still caught some fish on small nymphs and wets. Just about enough to keep me satisfied for a week without fishing. I ate, slept and continued on my way early in the morning. At 7 am on the next day I was where I was supposed to be for the practical.

The Island was not as big as its name sounds and I become familiar with it quite fast. A sea fisherman told me that there is a small reservoir with rainbows and blue trout. I went to the Ritz Café immediately after we finished our conversation as this was the place when I was told I can buy a permit. After I knew that I was going to stay for six days on the Island I bought a week ticket which saves me some money. I visited the lake the same afternoon. I caught no fish, only saw a couple of risings and that disappointed me a bit but did not discouraged me.

  The next couple of days I concentrated on my work for the course, so I have more free time at the end. The weather also changed from uncommonly sunny for Scotland to normal cloudy with unpredictable rain in any possible moment. That obviously has good effect on the trout because the next time I visited the lake I caught 3 fish. I fished a damselfly nymph on the point and a snatcher on the dropper. Two of the fish I had on the damsel and one on the snatcher. My second fish was one of those blue trout. Counter of the theory that they fight harder then the rainbows mine one did not want to fight for its life or may be she knows I was going to release her. In the afternoon the fish shown up and started to feed on the surface. I thought these are midges or mosquitoes as I only saw the fish dorsal fins, which is typical when trout is feeding on diptera emergers. I remembered that the stomachs of the fish I caught were very hard and have this crunchy sound when I touched them. The fish were feeding on snails which were quite abundant on the water. Unfortunately the old joke that no matter how many flies we have in our boxes we never have the fly the fish are feeding when we are on the water apply very well in my case. On the next day the fish fed on snails again and I only caught one, then I packed and hurried up because I didn`t want to miss the ferry. The adventure had just begun, I wanted to be on the river by dark so I can wake up on the next morning and start fishing. The practical was over.

I bought my license from the petrol station in Abington. I was on the upper Clyde. The water level was slightly higher because of the rains in the last few days. It was getting dark and I was driving around to find a place where I can park and sleep. I decided that it will be better to invest my money in fuel then for accommodation.

  A sheep that was probably stressed from the heavy rain woke me up about six o clock in the morning with its bleating. I had to get out of the car and put my waders and vest on, there wasn’t anything else I could do. I had a take in one of my first casts. I lost it but it woke me up. I caught the next one followed by a nice grayling. I met a local guy and we fished together till the end of the day. At noon time there was a short BWO and late March Brown hatching. The fish started feeding on them. That hatch explained the morning activity of the fish under the water. The heavy rain made the dry fly fishing almost impossible but me and Alex still managed to catch some fish. In the afternoon the fish slowly stop feeding. The water level started to rise fast. We stopped fishing when it gets late. My biggest catch was the grayling -43 cm, but I was still happy that I caught some perhaps small trout with the typical Clyde colors.

My next stop was river Annan a catch and release river famous about its big brown trout. The river was quite high and the man I bought my ticket from told me that it is better to spin then fly fish on the river at the moment. That was the reason I try so hard to catch a fish on my streamers the first day. I caught only one fish on the “Russian submarine”. That was the name of streamer I received as a gift from a friend of mine because it has a pentacle on its tungsten cone head.  The fish was about twice the size of the streamer. In the late afternoon disappointed from the lack of success I decided to fish nymphs. I fished with French leader and two heavy nymphs. I was all about to fill that heavy fish on the other end of the line but I only caught a few small fish. It was after eight when I hooked and land a proper fish about 35 cm and immediately after that another one about 40 cm. There was not a good hatch during the day. I noticed a few large stoneflies crawling in the sedges. I enjoy that day but I did not caught the fish I wished to. I decided to stay for another day.

It was dark when I woke up on the next morning. I drank a cup of cold coffee and I let the stonefly I named George free. George buzzed in my fly all night long and I was happy I finally found him and get rid of him. The male large stoneflies have very short undeveloped wings and are usually flightless. Instead of fly they buzz quite well.

  I hooked the first fish at 10 o`clock. This time I felt solid resistance. I land if not big for Annan understandings then at least a descent fish about 50 cm. I fished till the afternoon then I packed and direct to the next river- the border Esk. I did not know that it was mainly sea trout and salmon river but I quickly realized that when I saw the prices. The fishery manager was so nice to tell me that it is not the best time of the year now and I better come back there in the end of June, which I am quite sure I will do because when I looked around I found the river stunning, better than the other ones I fished. I slept for one more last night in my car and I went back home. I did not catch many fish during my trip but I was feeling really good. Scotland is as beautiful as a wild brown from the river Clyde and when it is sunny even more. Now I am in a hurry to pack my luggage and flight to Austria but I will tell you about this when I get back from there.

Stanislav Mankov